Уилям Гибсън
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Уилям Гибсън.
| Уилям Гибсън | |
 Уилям Гибсън през 2008 г. в Париж | |
| Роден | 17 март 1948 г. |
|---|---|
| Професия | писател |
| Националност |  САЩ,  Канада |
| Активен период | 1977 - |
| Жанр | научна фантастика |
| Направление | киберпънк |
| Известни творби | „Невромантик“ |
| Награди | Хюго, Небюла |
Повлиян от
| |
| Съпруга | Дебора Томпсън (1972 – ) |
| Деца | Греъм Форд Гибсън, Клер Томпсън Гибсън |
| Уебсайт | williamgibsonbooks.com |
| Уилям Гибсън в Общомедия | |
Уилям Форд Гибсън (на английски: William Ford Gibson) е американо-канадски автор на научнофантастични романи (спекулативен поджанр), наричан баща на киберпънк поджанра и движението. Гибсън изковава термина киберпространство в разказа си Горящ хром.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Уилям Гибсън е роден на 17 март 1948 г. в Конуей, Южна Каролина, САЩ.
През 1968 г. се премества в Канада и през 1972 г. се установява във Ванкувър, където започва да пише научна фантастика. Ранните му творби са футуристични истории за влиянието на кибернетиката и киберпространството върху човешката раса в бъдещето. Фантастиката му от 80-те има безрадостно чувство, но най-новите му романи все повече се доближават до настоящата реалност, оттласквайки се от фантастичното, и носят жизнеутвърждаващия устрем на разговори по iPhone, мода и т.н. (Zero History). Първият му роман, Невромантик, печели три големи награди за научна фантастика (Небюла, Хюго и Мемориалната награда на Филип Дик).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Burning Chrome (1986) („Горящ хром“, сборник разкази)
- Neuromancer (1986) (част 1, бълг.превод – „Невромантик“, 1996)
- Count Zero (1986) (част 2 на поредицата „Невромантик“, бълг. превод „Нулев брояч“, 1997)
- Mona Lisa Overdrive (1988) (част 3 на поредицата „Невромантик“, бълг. превод „Мона Лиза Овърдрайв“, 1997)
- Difference Engine (1991) („Двигателят на различието“, с Брус Стърлинг)
- Virtual Light (1993) (част 1 на Bridge трилогията, бълг. превод „Виртуална светлина“, 1997)
- Idoru (1996) (част 2 на Bridge трилогията, бълг. превод „Идору“, 2002)
- All Tomorrow's Parties (1999) („Всички утрешни купони“ – част 3 на Bridge трилогията)
- Pattern Recognition (2003) („Разпознаване на образи“)
- Spook Country (2007) („Страна на призраци“)
- Zero History (2010) („История нула“)
Филмирани произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Джони Мнемоник, 1995 Johnny Mnemonic в
Internet Movie Database - Хотел „Ню Роуз“, 1998 New Rose Hotel в Internet Movie Database
Агрипа (книга на мъртвите)[редактиране | редактиране на кода]
През 1992 г. Уилиям Гибсън създава интерактивната книга Agrippa (a book of the dead), посветена на починалия му баща. В издълбана ниша в самата книга се съдържа дискета с програма за Мак, която изписва целия текст на поемата на екрана, след което го криптира и го прави да „изчезне“.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения на Уилям Гибсън в
Моята библиотека - ((en)) Официален сайт на Уилям Гибсън
- Блог на Уилям Гибсън Архив на оригинала от 2005-10-13 в Wayback Machine.
- ((en)) Agrippa (a book of the dead) Архив на оригинала от 2013-11-23 в Wayback Machine. пълният текст на поемата
- Досиетата Агрипа: подробно описание на книгата
|
